Милиарди евро потичат пак към Гърция, за българите – скъп ток и убийствени сметки

 Гърция и България – намерете разликите

За Гърция сагата с дълга е на път да приключи с нови 56 милиарда евро помощ, още инвестиции, по-ниски ставки за храните и лекарствата, помощи за бедните, а на българите им се пада да бъдат съдирани от високи сметки за ток, парно, скъпа вода и африкански доходи. Така е, така ще бъде, докато на Север са стадо с пастир от Банкя, а на юг са хитри и инати, както онези 300 спартанци на Леонид. Само високите данъци са в основата на това да има сътресения в правителството на СИРИЗА и Независимите гърци. Окончателното споразумение на кредиторите с Гърция е на път да бъде постигнато към края на тази седмица, обяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Лидерите на страните от Еврозоната също потвърдиха възможността да се постигне споразумение по програмата за реформи в Гърция и разблокирането на помощта за нея преди края на седмицата. Как се стигна до тази развръзка и окончателна ли е тя. Вижте гръцката оферта към кредиторите в цифри.

Малко повече от исканото от кредиторите

Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас посочи, че Гърция е направила предложения за балансиране на бюджета си за 2015 г. и 2016 г., базирани на целите за първични излишъци, които „надхвърлят“ исканията на кредиторите. В писмо до председателя на Европейската комисия Ципрас обяснява, че за да достигне първични излишъци от един процент от годишния брутен вътрешен продукт за 2015 г. и 2% за следващата година, Гърция е предприела фискални мерки на стойност 1,51% и 2,87% от БВП съответно за 2015 г. и 2016 г. Това е малко повече от исканото от кредиторите.

Освен това, източници от гръцкото правителство заявиха, че Гърция е приела принципа на продължаване на настоящата програма за финансова помощ, която изтича в края на месеца, и която ще запази страната платежоспособна, докато се намери дългосрочно решение за дълга.

Европейските партньори приветстваха

предложението на Атина да направи промени в пенсионното си законодателство и да събере повече пари от ДДС. Юнкер определи гръцкото предложение за ограничаване на държавните разходи като „важна стъпка напред“ и като основа за споразумение, според което на страната ще бъдат отпуснати нови средства. В своето предложение на преговорите Гърция се съгласи да реформира пенсионната си система и да събере 1,3 млрд. евро от ДДС през 2016 г.

Ако финансовите министри от Еврозоната се съгласят, окончателното споразумение може да бъде подписано от европейските лидери, когато се срещнат в Брюксел този четвъртък. С тази цел финансовите министри от Еврозоната ще проведат заседание в сряда.

Ройтерс публикува резюме на предложенията така, както бяха изложени от гръцки правителствени представители.

Пенсии

Ранното пенсиониране ще бъде прекратено постепенно от 2016 г. до 2025 г., но ще бъдат запазени изключенията за някои конкретни категории, включително за тежките професии и за майки с увреждания. Предвижда се да останат специалните добавки за някои пенсионери с ниски доходи, възлизащи на между 57 и 230 евро месечно, но да бъдат заменени от 2020 г. с нова защитна рамка за ниските пенсии. Това е ключова точка на разногласия между Гърция и кредиторите й, които искат премахването й.

Според изтекла в гръцките сайтове информация за предложенията Гърция планира също да увеличи пенсионните вноски, за да събере 605 милиона евро тази година и 1,56 милиарда следващата.

ДДС

Гърция ще запази три ставки на данък добавена стойност /ДДС/ от 23 процента, 13 процента и 6 процента. Електричеството и ресторантите ще бъдат облагани с 13 процента вместо с 23 процента, както настояваха кредиторите, а за лекарствата ставката ще бъде намалена на 6 процента вместо 11 процента, както искаха кредиторите. Официални представители заявиха, че кредиторите са поискали две ставки от 11 и 23 процента.

Повишени данъци за хората с високи доходи

Данък солидарност за хората с по-високи доходи (над 50 000 евро) ще бъде увеличен, като същевременно ще бъде намален данъкът върху доходите под 30 000 евро. Въвежда се данък солидарност от 8 процента върху приходи над 500 000 евро.

Увеличение на корпоративния данък и данък „лукс“

Данъчните планове включват: а) специален налог от 12 процента върху бизнеса, който декларира печалба над 500 000 евро; б) увеличение на данък „лукс“ върху басейни, частни самолети, големи автомобили и яхти с дължина над 10 метра; в) данък върху игралните автомати.

Приватизации

Приватизациите да налагат минимална сума инвестиции, ангажимент от инвеститорите да насърчат местната икономика и участие в борсовата търговия на гръцкия фондов пазар. Прехвърлянето на акциите на гръцкото правителство в телекомуникационния оператор към агенцията за приватизация няма да бъде част от първите стъпки на кредиторите. Гърция няма да приватизира електрическия оператор АДМИЕ, нито Националната електрическа компания (ДЕИ), както изискваха кредиторите.

Заплатите в държавния сектор

Няма да има орязване на заплатите в държавния сектор от нивата в края на 2014 г.

Първичен бюджетен излишък

Първичен бюджетен излишък от 1 процент през 2015 г. и 2 процента през 2016 г. в сравнение с 3 и 4,5 процента, както бе договорено от предишни гръцки правителства.

Облигации

Гърция повтори искането си Еврозоната да й заеме пари, за да изкупи обратно държавни облигации на стойност 27 милиарда от Европейската централна банка – извършвайки ефективен ролоувър на дълга при по-благоприятни условия.

Инвестиции

 Гърция иска споразумението да включва финансиране на инфраструктура и нови технологии чрез инвестиционен пакет от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка.

Така трябва да се постигнат целите, посочени в началото на обзора от Ципрас:

Орязването на разходите и приходите от данъци би следвало да донесе бюджетни мерки, съответстващи на 2,69 милиарда евро или 1,51 процента от БВП тази година и 5,2 милиарда ерво или 2,87 процента от БВП през 2016 г. – увеличение от 1,99 милиарда или 1,1 процента от БВП и 3,8 милиарда евро или 2 процента от БВП, както беше преди.

По същото време у нас картината е сиво-черна

Колко печелим и съизмеримо ли е то със стандартите на съюза?

Европейски са ни само данъците. 1,45 евро е почасовата заплата в България, изчислили от „Евростат“. Излиза, че на ден препечелваме по 12,33 евро при 8,5 часа работен ден. Съмнявам се. Има хора, които бъхтят по 12 часа на ден за 10-15 лв. Ако са верни изчисленията на евростатистиците, месечната заплата у нас е 271,15 евро. Левовото изражение на евродоходите ни е 528,74 лв. Както се казва, дай Боже всекиму. За съжаление обаче не са много хората у нас, които могат да се похвалят с такава заплата. Особено в малките градове и селата.

Тези числа може да изглеждат големи, но съгласно Маастрихските критерии са далеч от минимума, който ни е необходим, за да станем пълноправни членове на Евросъюза. Според тези изисквания, до влизането ни в ЕС най-ниските доходи в страната трябва да станат минимум 700 долара на месец. В евро това прави 573,54 евро. Тоест почасовото ни заплащане трябва да достигне поне 3,07 евро – два пъти повече от сега.

Любопитно е, как живеят белите хора в европейските страни? Повечето от 15-те стари страни-членки на ЕС – много добре. Новоприсъединилит се 10 все още имат какво да наваксват. В Стара Европа средната почасова заплата през 2004 г. е била 24,02 евро. Това е с 16,6 пъти повече от нашата. Най-добре са платени гражданите на Дания – 30,70 евро на час. Горе-долу толкова получават и шведите – 30,43 евро. Добри почасови заплати взимат и в Белгия – 29,96. Високо платени са и французите – по 28,20 евро на час. Най-ниски са доходите в Португалия – по 9,56 евро на час. И в Гърция – по 13,37 евро.

Най-високи от новите страни-членки на ЕС са заплатите в Словения – 10,54 евро. Наполовината на тях получават в Унгария – 5,54 евро. Следвана от Полша с 4,74 евро, Естония с 4,24 и Словакия с 4,41. В тези държави месечните заплати се движат между 825 и 1036 евро. Тоест с поне 4-5 пъти повече от нашите.

Как стои въпросът с данъците? У нас само те са европейски. И са далеч от световната практика: високи заплати – високи налози, ниски доходи – малки данъци. По данни на „Евростат“ през 2004 г. в България средната данъчна ставка на трудовите ни възнаграждения е била 34,9%. Средната ставка в 15-те страни-членки на ЕС е 36,3%. По-високи от нас налози плащат в Белгия – 46,4%, Швеция – 46,2%, Германия – 45,4%. По две кожи дерат и в някои от бившите соцстран. В Чехия например налогът е 41,9%, в Естония – 38,9%.

Най-ниски са данъците в държавите, чийто икономики се развиват най-бурно през последните години. В Ирландия например налозите върху заплатите са 15,7%. В Кипър – 18,6%. В Малта – 18%. В Англия подоходният данък също е по-нисък от нашия – 26,4%. В Лихтенщайн изземват с налози 27,5%. В Япония – 23,2%. В повечето страни данъците де факто са по-ниски от посочените проценти, тъй като там действат закони за семейното подоходно облагане. За разход се признават и се приспадат от облагаемата сума средства до определен размер за отглеждане на деца.

Африка и Океания ни изпревариха отдавна. В Папуа Нова Гвинея, която е изключително слаборазвита страна и разчита основно на земеделието, където са заети приблизително 72 % от трудоспособните на острова, минималната работна месечна заплата възлиза на 141,70 евро.

„Икономическият гигант“ остров Вануату се радва на минимална заплата в размер на 213,70 евро.

Трябва да се отбележи, че 80 % от населението на острова е заето в селскостопанския сектор, а Вануату не е офшорна зона. Тринидад и Тобаго – 176,88 евро, Сейнт Винсент и Гренадини 151,02 евро, Сейнт Китс и Невис – 387,20 евро, Антигуа и Барбуда – 337,92 евро.

Едно е ясно като извод, трябва да се въведе Базов доход

В други държави по света, като Бразилия и Индия, както и в някои африкански страни, той се прилага в специфичен вариант – като финансова подкрепа за бедните граждани и семейства. Все пак, когато се дават примери на преден план излизат две общности, където е въведен подобен дивидент: Норвегия, в която е създаден национален фонд на базата на приходите от добива и продажбата на нефт и газ, и щата Аляска. Става дума не за частни фондове, а за държавен ресурс.

На европейски форум на тема: „Базовият доход – алтернатива на неравенството“ в Марибор, Словения, България бе споменавана многократно като най-бедната и страната с най-голямо неравенство в Европа. Оттук по съвсем естествен начин се констатира, че ако някъде трябва да започне пилотен проект по този проблем, макар и с ограничен периметър, това на първо място трябва да е България и няколко други държави в Югоизточна Европа.