ТУРЦИЯ НИ ДЪЛЖИ $15 МЛРД. ЗАРАДИ ИЗТРЕБВАНЕТО И РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ 1913Г.

Над 15 млрд. долара дължи Турция на тракийските българи, прогонени насила от домовете им през 1913 година.

Убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност. Първоначално търсехме обезщетение за около $10 млрд., като сметките за имотите ни са по цени от 1983 година. След изваждането от архивите и описването на всички имоти във вече готовия държавен регистър, става ясно, че стойността на собствеността на българските изселници в Одринска Тракия е с около 1,5 пъти по-голяма.

Една историческа несправедливост, за която нашите управници мълчат

Какво се случва през 1913г.?

Изследователите на злощастната за българския народ 1913 година вместваха съдържанието на случилите се трагични събития само в понятието „разорение”. Не че не показваха самото физическо унищожаване. Напротив. И сега разполагаме с достатъчно фактически материали за него.

Разорението и изтреблението на тракийските българи в Източна Тракия е започнало още когато мастилото по Лондонския мирен договор не е било застинало. 

Турската реокупация на Източна Тракия бележи началото си в разгара на Междусъюзническата война. Тя е насочена в три направления: Енос – Дедеагач, Кешан – Одрин и Чорлу, Визенско – Лозенград, Малко Търново. Големи жестокости са извършени в първите две направления. Българските власти, пък и самото население не са вярвали до последния ден, че турската войска ще наруши Лондонския мирен договор. Но в действителност турците още в началото на юли настъпват – „грабят, убиват и опожаряват” – всичко, що е българско. Това, което е станало от юли до октомври, пише акад. Любомир Милетич, „надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане... убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност.

“Погромът на тракийските българи през 1913 година – разорение и изтребление“

Проф. д-р Делчо Порязов

Как САЩ и Турция наредиха на България да унищожи ракетите си?

Евреинът Соломон Паси и Симеон Сакскобурготски получават и изпълняват заповедта

Да унищожим ракетите от комплекса СС 23 е условие поставено от Турция и САЩ за приемането ни в НАТО и “бленуваното” “евроатлантическо семейство”. 12г. по-късно ние виждаме плачевния резултат: използват ни като пушечно месо в Ирак и Афганистан, диктуват външната ни политика и след случаи като атентата в Бургас, когато бяхме принудени да направим “обоснувано предположение”, че зад атентата стои Хизбула, пряко застрашаваме собствената си сигурност и пренебрегваме интересите си.

Защото 12г. след влизането ни в НАТО заповедите идват от САЩ – НАТО.

По време на преговорите, водени от чуждопоклонници като Иван Костов, Соломон Паси, Симеон Сакскобурготски и редица други национални предатели, продали България за жълти стотинки,

Турския ген.щаб. вижда чудесна възможност да пожелае обезоръжаването на България окончателно.

С ракетите СС 23 по време на Социалистическата епоха, България можеше да нанесе ядрен удар над Турция и Гърция за броени минути.

Това изключително притеснява Турция и през 2001г. по нейно желание сред условията поставени от САЩ за приемането ни в НАТО е включено и унищожаването на ракетите. Така ракетите отиват за скрап, както и повечето ни годно въоръжение. Излишно е да напомням два цитата:

“Тези, които замениха оръжията си за плуг, сега орат за тези които запазиха оръжието си”

“Който не ще да храни собствената си армия – ще храни чуждата”

Днес мнозина съжаляват, че евреина Соломон Паси не катастрофира с трабанта си по пътя за софийското летище, където отлита за Вашингтон, за да уведоми господарите, че България ще унищожи своите СС 23 щом такова е желанието на САЩ и Турция.

Предателството е решено под носа на неподозиращия народ, който екзалтирано очаква приемането на България в НАТО.

През 2001 г. е взето тайно решение от кабинета на Симеон Сакскобургготски, оповестено във Вашингтон от външния министър Соломон Паси, за унищожаването на ракетите от ракетния комплекс СС 23. Това решение е подкрепено открито от президента Петър Стоянов, според когото, ако запазим ракетите, България няма да бъде приета в НАТО.

В решението на Народното събрание от 19 декември 2001 г. е записано ракетният комплекс СС-23 да се унищожи. Решението е прието със 178 гласа „за“, 3 „против“ и 2 „въздържали се.

До присъединяването си към НАТО Българската армия разполага с: ракетни комплекси Р-300 Елбрус с обсег 300 км, 50 на брой. 48 заредени с бойни глави и готови за употреба; ракетни комплекси 9К52 Луна с обсег 70 км, неизвестен брой; ракетни комплекси Р-400 с обсег 480 км, 8 на брой с общо 24 допълнителни ракети, заредени с бойни глави и готови за употреба;

В резултат на парламентарното решение: ракети 9К52 Луна-М – 70 км обсег; 9К714 „Ока“ /Р-400 СС-23 „Spider“ – към 500 км обсег – висока точност – съкратени по политически причини (твърде голям обсег над 150 км ) установки + ракети унищожени; 9Р117 9К72 „Скъд“ /Р-300 „Елбрус“ SS – 1 300 км обсег – ниска точност – съкратени по политически причини (твърде голям обсег над 150 км ) установки + десетки ракети вариант Скъд Б унищожени.

През август 2002 г. в завод „Ивайло“ във Велико Търново започва нарязването на ракетите носители. Последните от комплексите СС-23, „Скъд“ и „Фрог“ са унищожени на 19.1Х.2002 г. А на 26 септември на полигона „Змеево“, пред погледа на американския посланик Пардю е взривена и последната бойна глава на ракетите СС-23. В същото време

„жълтият“ депутат Станимир Илчев на глас разсъждава  има ли България нуждаот ВМС, от подводници и от зенитни оръдия…

Ето какво пише о.р. полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ във в. „Нова Зора“ от 4 декември 2007 г.: „Един ден на българите може да се наложи силно да съжаляват, че са позволили на политиците си да им отнемат най-респектиращото всеки агресор оръжие, за което те бяха заплатили с труда си и което гарантираше националната сигурност на държавата ни – оперативно-тактическите ракети СС-23 с възможност да атакуват цели на разстояние 400 км. На потайно място, предателски, безотговорно нашето супероръжие беше съсечено…

Преди време експерт от руското разузнаване в едно предаване по радио “Ехото на Москва” разкри подготвяна чужда дестабилизираща схема за действие по отношение на България. Това можело да се осъществи от три групи по 50-100 души, които да създадат обстановка, подобна на разигралата се драма в Югославия. Две от групите, съставени предимно от турски емигра

нти, следвало да обявят независимост в отделни райони от държавата ни в Родопите и Разград, третата група, както полковникът се изрази, македонци с гръцко влияние, трябвало да действат в Пиринския край. Предвиждало се в Родопите групите да имат обща граница, която се съединява някъде край Пловдив. Предполагало се, че провокацията щяла да предизвика сурови мерки от страна на тогавашното българско правителство, което на свой ред да стане повод за намесата на американските въоръжени сили по подобие на войната в Югославия. Според руския разузнавач услужливата и гъвкава политика на управляващите от София предотвратила тази подготвяна катастрофа на България.

Може да се вярва или да не се вярва на тези думи. Но от онова време до днес управляващите политици внимават единствено да не дразнят турската партия, за да избегнат за държавата ни „варианта Швейцария”. Въпреки старанието обаче опасността не е отминала. Когато пожелае, при съответната благоприятна вътрешна и международна обстановка

Турция може да провокира етнически конфликт  в нашата страна и в “защита правата и свободите” на братята си, да се ангажира с военна операция.

Никой не може да гарантира, че един ден в някои райони из българските земи няма да се развее турското знаме. И че молитвите на ходжите от стотиците минарета, „посяти” по православната ни земя, пуснати по мощни високоговорители, няма да се смесят със заканително усилващото се ръмжене на турските танкове, готови да нахлуят по проправените от „екскурзиантските автобуси“ пътища. 

Членството ни в НАТО и включването ни в орбитата на САЩ няма да гарантира националната ни сигурност в случая. Жив пример за това е съперничеството между Гърция и Турция в Егейско море и турската окупация на една част от Кипър, която бе обявена за Севернокипърска турска република, призната само от Турция. Никой в света не можа да предотврати тази акция на арогантност и агресия. А това може да се случи и в районите със смесено население у нас.

С голяма доза сигурност може да се предполага, че ако Косово получи независимост(!), турски знамена ще се развеят над българската земя. И ще последват искания за автономни области в България, ако не и нещо по-сериозно. Защо мислите една партия, която е на власт, не си сменя името? Тя най-вероятно очаква момента, когато ще обяви, че в България няма „права и свободи” за турците, които искат автономия. Може да се предвиди какво ще бъде поведението на Турция, втората натовска военна сила, която отдавна не слуша своя голям съюзен брат. Турция не изпълни желанията на САЩ да пропусне въоръжените им формирования да прекосят територията й на път към Ирак, не им предостави военна база на черноморското крайбрежие, не е съгласна щатски кораби да кръстосват из Черно море, където тя има влияние, нападна кюрдите в Ирак, протяга ръце към Крим.

 Тя няма да се поколебае да защити „правата”  на турците в България,  които най-малкото ще поискат тук да има два национални езика и автономни области.

Тази вероятност, за която официалните власти избягват да споменават, е до такава степен сериозна, че се налага, за да живеем по-спокойни за утрешния ден, както много други държави по света с подобна на нашата съдба да търсим не само косвен (чрез НАТО, САЩ и други велики сили), но и пряк път за гарантиране на нашата национална сигурност. В този смисъл най-добре е да бъдат снабдени въоръжените ни сили с ефективни бойни средства за възпиране. От такива бойни средства България, като суверенна държава несправедливо беше лишена. Имахме ги и със собствените си ръце ги унищожихме…

Както показва историята и съвременността, ракетите са онова супероръжие, което силно респектира и великите сили. Те се страхуват от него, страхуват се от неприемливите загуби, които биха получили в ответен ракетен удар дори с конвенционални бойни глави. И това е една от сериозните причини, поради която искат да възпрепятстват въоръжаването на малките държави с такъв тип оръжие…

Защо бяха съсечени ракетите ни и съсипана армията ни? В същото време съседите, които демонстрират съюзническо доверие, не само запазиха огромните си армии, съсредоточени до нашата граница, но и ги въоръжават с нови, модерни нападателни оръжия…

Можем да стреляме само по собствената си територия

Турските генерали добре знаеха, че едва ли някой би пожелал „да изпита съдбата” с агресивни и дестабилизиращи действия срещу България, която притежаваше възпиращите високоефективни СС-23. Турските генерали „милостиво“ се съгласиха на България да й бъде оставен дивизионът с ракетния комплекс СС-21 „Точка“ Skarab, от който бяха закупени 15 ракети. И защо? Защото тактическата балистична ракета има далекобойност 70 км, а не 400, какъвто беше обхватът на СС-23. Сравнително малкото разстояние на полета е спасило комплекса от унищожаване. След като по настояване на турските генерали войските ни се изтеглиха от границата до подножието на Стара планина, с „Точка-У“ можем да стреляме само по собствената си територия.

Щедри дарения за Афганистан

Докато се готви голямата секира за българската армия през лятото на 2002 г., предателското правителство на лъжливия цар прави дарение за афганистанската армия. Предаденото имущество тогава е на обща стойност 420 000 долара, включващо 8 минохвъргачки, 27 противотанкови средства, 8 картечници, 400 автомата „Калашников“, боеприпаси за тези видове въоръжение, както и 30 радиостанции и зарядни устройства за тях. В края на април 2002 г. се подписва меморандум, с който предоставяме на афганистанската армия безвъзмездно още 36 автомата „Калашников“ и 36 9-милиметрови пистолета „Макаров“, както и патрони към тях, а през 2003 г. предоставяме въоръжение за над 15,6 млн. долара.

45 хиляди щика стигат?

На 14 февруари 2002 г. 39-ото Народното събрание променя Военната доктрина в съответствие с „План 2004″. Поправеният документ определя, че през 2004 г. България трябва да има въоръжени сили с мирновременен състав от 45 хиляди военнослужещи, а мобилизационните планове ще се разработват за 100 хиляди души, вместо за 250 хиляди, както е в по-стария вариант на доктрината.

”Начело на държавата стоят небългари и продажници, те не мислят за сигурността и благоденствието на българската нация. Особено след 1990 г. Тяхната основна цел е личното забогатяване. И естествено са склонни да работят за интересите на нациите от своята етническа принадлежност. Също да обслужват интересите на тези, които добре плащат. След като нарязахме ракетите и пусковите установки, подарихме танковете на съседни държави и естествено очаквахме потупване по рамото от Големия брат. Но той отново размаха пръст: много голяма била армията ни, 45 000 войници стигат..” (Борислав Ноев пред в. „Атака”.)

Да се съкратят всички офицери, завършили съветски военни училища и академии, всички опитни командири. Никакви наборни войници! Бойната авиация да се редуцира до десетина транспортни машини (втора употреба, разбира се). Никакво военно обучение в училищата и университетите! Забранява се патриотичното възпитание!  Патриотичните и националноотговорните идеи са недопустима ерес за евро-атлантическите ценности… И управляващите чинно изпълняваха заповедите и рапортуваха за изпълнение и преизпълнение. И усилено продължават.

От икономически аспект, всяка организация с финансиране под минимума загива. Този прийом беше наложен успешно. В момента едва поддържаме 28 000 армия в отчайващо състояние. Но процесът на разрухата продължава.

БЪЛГАРИЯ И ЕС – РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Европейския съюз не е подходящ за България, Източна европа и балканите се нуждаят от собствен общ съюз

Няколко години след приемането ни в Европейския съюз ние разбираме, че това е чисто гео-политически компромис. Пасивите се оказаха много повече, а ние усещаме, че сме приети с неохота там, където нямаме място. България бе приета в “семейството на Европа” (както красиво се изразяват политиците), но не беше поканена в общия дом, а оставена в коридора.

През 2007г., когато България беше приета в ЕС американски учени от Kалифорнийския университет публикуваха свое изследване, според което на България ще са нужни поне 100 години, за да настигне останалите европейски държави.

А какво са 100 години?

За толкова време България беше първо монархия, след това република, първо беше с Третия Райх, след това със СССР, а днес се е ориентирала към Запада. Именно днешната ориентация на България предопредели и желанието на политиците ни да присъединят държавата ни към ЕС и НАТО.

Желание, което беше изпълнено с цената на много жертви, които така или иначе не бяха достатъчни и бяхме приети само и единствено на “добра воля”. Сега обаче сме 2013г. и сигналите, които получаваме от нашето ново семейство са, че сме нежелани. Не ни искат в Шенген, Великобритания и Холандия открито българофобстват. 

Но реалностите са такива. България нито е готова, нито има възможностите нужни да членува в ЕС. Нашата политика, която винаги се е оприличавала с поговорката “на където духа вятъра” както винаги ни изигра лоша шега. Ние не бяхме готови за по-високи цени, наредби и изисквания, които само влошават мъчното ни положение. Веднага след влизането ни в ЕС хляба поскъпна с 30%. Като цяло всички стоки поскъпнаха, а за малка, аграрна държава като България и народ с най-ниските доходи в Европа това не е никак безобидно.

Къде е България?

България е най-бедната държава в Европа, с най-голям дял от населенито застрашени или живеещи в крайна бедност, най-застаряващо население.

Днес политиците ни убеждават, че без ЕС ще сме още по-зле. Напротив, тъкмо обратното е. Защото звучните шамари, които получаваме от всеки евро доклад показват проблеми, които идват именно от политиците у нас – корупция, лоша функционалност на институциите, ниска бизнес активност (на практика в България има бизнес пред фалит и огромни чужди корпорации от друга страна). 

България се превърна в още по-голяма губерния на чуждестранни компании и монополи. Случилото се с ЕРП-тата само потвърждава това и именно ЕС сега ни забранява да изгоним ЧЕЗ. Съюза може да функционира добре за развитите и силни икономики, но той не е подходящ за България или Румъния. Стремежите ни да сме “по-хитлеристи от Хитлер”, “по-комунисти от Сталин”, а сега “по-демократи от европейците” и усърдното ни слагачество на САЩ, Израел и ЕС изискват от нас да членуваме в ЕС и НАТО.

Но какви прави държава, която по жизнен стандарт вече се нарежда след окупиран и разтърсен от войната с Америка Ирак?! Готови ли сме да направим “прасетата щастливи” и всеки български фермер да купи играчки на свинята в дувара? Готови ли сме да убием млекопроизводителите и всички останали едвам изнемогващи хора, опитващи се да произвеждат нещо със стотиците наредби и изисквания? Готови ли сме да бъдем хокани, че не можем да си интегрираме ромите, докато Франция ги експулира най-безпардонно и руши катуните им? Според политиците – да.

Това, което България никога няма да бъде е една истински неутрална държава. Да, ние сме малка аграрна държава в Източна Европа, но нито Русия, нито западния блок дават пет пари за нас. 

Единствената алтернатива на изостаналите държави от Балканите и Източна европа е сформирането на общ съюз, който да бъде съобразен и движен от реалностите, условията, положението и факторите в тях. За нас Европейския съюз е като скъпа кола – дали са ни я на кредит, защото имат изгода от нас, но поддръжката и горивото за нея трябва да поемем сами, а ние просто не можем. Защото ние не сме за скъпи коли, ние караме 20 годишни коли втора-трета ръка, които Вие вече не искате и сте пратили в автоморгата. Фактически – ние сме тази автоморга.