сряда, 25 декември 2013 г.

Една Общо Национална Стачка би помогнала, за да бъде свалено правителството.



Българино, комунистите ще унищожат България!


България се превърна в още по-голяма губерния на чуждестранни компании и монополи. Случилото се с ЕРП-тата само потвърждава това.  Това е организацията, която сложи край на ръководството на Борисов и партията.  Ето така Алексей Петров докара кабинета “Орешарски” на власт! Кой как свали ГЕРБ от власт или лицата зад кадър: Станишев, БСП, Алексей Петров създаде “СИЛА” ?! Вече се знае тясната връзка между „СИЛА”, БСП и Алексей Петров. В дъното на всичко стоят няколко души – Иван Янушев от Пазарджик, Янко Янков, който е от Монтана, но живее в Атина, Гърция, Ангел Славчев, който е  съратник на БСП. Ръководството на "СИЛА" -  Борислав Райчев, Чавдар Здравков, Симон Милков. Младите трябва да бъдат насочвани как да гласуват правилно и против комунистите, да разграничават кои са белите и черните. Ако черните са  израстъци от пипалата на октопода, трябва да се премахнат /унищожат/, за да останат българите!!! България след 50 години, ако останат комунистите /БСП, ДПС + АТАКА/, с това правителство няма да я има на картата!  България няма да съществува, защото българите ще се стопят и ще станат малцинство. А тези българи, които не са емигрирали и те ще го сторят след като мине кризата. Ще останат комунягите и ромите.





Симон Милков беше заместник- председател на „СИЛА” в София и председател във Велико Търново. Неговото прикритие са благотворителните концерти, благодарение на които се изхранва и мами невинните хора!  


Ангел Славчев  - "Че" – е изявен ляв активист, кандидат за депутат от "Българска лява коалиция" в 2009 г. и на местните избори в 2011г., от 14 декември 2012 национален координатор на младежкия клуб на движение "Русофили", участник във фондация "Бузлоджа",       организатор на контрамитинги срещу демонтирането на паметника на съветската армия в София, активизира групичката мутри “Сила” до декември 2012 активен член на партия "Българската левица", застъпник за легализирането на леките наркотици, съдружник в компютърна фирма ръководещ 30 служители, мамино детенце на Москва.  Отново той организира протестите за шистовия газ, виновникът за протестите  за монополите с ЕРП-тата, по случай свалянето на ГЕРБ. Както Алексей Петров, така и Ангел се бори за легализацията на наркотиците в България. Друг пръкнал се на сцената на „разрушителите“ е

 Кристиян Колев. Той е син на Росица Иванова. За нея знаем, че е била от близкия кръг на Тодор Живков. Росица е омъжена за  човек, който  по произход е  кубинец. Кристиянчо не бил доволен  от високите сметки на тока и затова се включил във февруарските протести.  
 Петър Курдов от тарторите на метежа в Пловдив: съратник на Алексей Петров Трактора. Фактът, че обикалял по кръгли маси, а физиономията му гледала от страниците на национални вестници, дълбоко притеснява голяма част от протестиращите. “Не искаме по никакъв начин да бъдем свързвани с Курдов и ментора му Алексей Петров.” 

Янко Петров  е другия координатор на протестите , също е оглеждан от червените режисьори, но засега не му е отправено конкретно предложение. 31-годишният Петров беше зам.-председател на "СИЛА", която се свързва с името на Алексей Петров. Янко Петров е служител на "Чипита България" и упорито избягва медийни изяви. Завършил е Мениджмънт по туризъм. За него може да се каже, че е професионален протестиращ. Известен е още от първите бунтове, които тръгнаха срещу високите цени на горивата и мобилните оператори.

 Иван Петров през 2011 г. се кандидатира за кмет на Варна. Неговата кандидатура е била издигната от Българска национално-радикална партия. Какво разбира Иван Петров от управление, бюджет или менажиране? Според мен миналото му на футболист не му дава право да има самочувствието, че е постигнал висотата да съветва президента. Кой го изпрати като представител на Варна? Това е поредният удар! Колкото по- неграмотен си, толкова по- изгоден за управляващата вихрушка. За да бъдеш лидер на граждански протести се изисква и завършено образование -ОКС- бакалавър,който не разбира нито от икономика, нито от право, нито от управление. До кога ще си избираме подобни необразовани и нагли лидери да ни насаждат своите необосновани разбирания по теми, за който се вълнуват хората в сегашния момент! Този Иван Петров колко книги е прочел? Какво е завършил? Сигурно някое СПТУ или ПУЦ преди 1989 г. Те футболистите тогава ги водеха на заплата към някои соц-завод, МВР или армията. Прочел ли е конституцията + поне още 10 основни закона? Много се съмнявам, че го е направил. Аман от такива лидери! Да управляваш само с викове и лозунги не става. Трябва и малко акъл! Този крадец на дънки и часовници му спряха състезателните права, а сега се прави на репресиран крадец! Тоя си е затворник , а не представител. Той ще е поредният крадлив боклук в парламента. Нагъл, глупав, без грам себеуважение, без никакви принципи, без никакъв морал, неграмотен... Бай Ганьо в най-лошия смисъл.  Дори и по карикатура си прилича. Иван Петров, дето има да дава пари на половината Варна ли? Горкия, затънал е в дългове.

 

НАРОДЕ, осъзнайте се и неграмотните изгонете от Варна !!!!!!!!!!!!!!! Варналии скандираха срещу него: Колко пари взе от Гуцанов (шефа на БСП-Варна) „Върни парите на Гуцанов и Мафия”. Другият освиркан бе Кънчо Бонев, който още с влизането си се нареди на трибуната. Иван Петров и Тони Главата са нещатни служители на ТИМ - Варненската Афера.бг, която разкрива как правителството на Борисов е свалено от ТИМ, по искане на Плевнелиев -- “Политиците ни са изцяло зависими от чуждите посолства у нас, които като скръцнат със зъби, политиците веднага лягат на килимчмето”, смята енергетикът. “Кръгът като Дянков, Трайчо Трайков – това е един клъстър от момчета, които искат да се харесат на западната корпоративна практика”.Най-накрая трябва и милионната армия пенсионери да се замисли, че гласувайки за комунисти и темподобни човекоиди, до никъде няма да я докарат. Все така безпарични ще си останат. За мангалите няма да отварям въпрос. Те са неуправляеми, лошото е че се множат като мишки и след 50 г. ще бъдат повече от нас. Тогава и страната ни от България ще се прекръсти на Мангалия. Мислете добре, преди да си пуснете бюлетината на следващите избори! Ти знаеш ли колко му е дълго криминалното досие на този "човечец" за когото гласуваш ???? 
Симон Милков – образувано е бързо производство за хулиганство срещу 20- годишния , съобщиха от Областната дирекция на МВР във В. Търново. Бившият председателят на Гражданско движение „СИЛА” в старата столица е задържан за 24 часа, заедно със съратника си Деян Михайлов, след протестта срещу високите цени на горивата. От полицията информират, че Милков е нарушил грубо обществения ред, като многократно е пресичал пешеходна пътека във В. Търново и е спрял движението по главен път София- Варна за около пет минути, без да има разрешение за това. Милков, който е криминално проявен и осъждан за хулиганство, е отправял и нецензурни думи срещу служителите на реда, информират още от Областната дирекция."Г-н Милков е бил "принуден да подпише декларация, че няма да протестира и да организира протестни мероприятия на територията на гр. Велико Търново, с което са нарушени гражданските му права!"  „Служители на дирекцията са разговаряли със Симон Милков на работното му място и му е съставен предупредителен протокол, да не организира протестни действия, за които няма издадено разрешение. Той го е подписал. В случай, че не е съгласен с протокола може до го обжалва пред съда", беше коментирал говорителят на ОД на МВР във В. Търново- Марияна Христова. Според полицията от „СИЛА” не са искали е не са получили разрешение от Община В. Търново за протестните действия. 



Истинското име на Алексей Петров всъщност е Асан Ибримов Омеров. Роден е в тетевенското село Градежница, където повечето жители са българомохамедани. През 1970 г. помашката фамилия на Трактора е принудена да се прекръсти. Така таткото на доцент Петров от Ибрим става Илия”, пише в. „Уикенд”. …Колкото пъти пуснат Асан Омеров- Трактора от ареста , толкова пъти се активизира групичката мутри “Сила”. Организация под контрола на БСП и финансирана от Трактора. Дори името на групата мутри облечена в уж гражданско сдружение е измислено от него. Там където има насилие и принуда се появява и „Сила”.  Много прозрачни, но явно ефективни методи на манипулиране на хората, дори с риска самите БСП да позагубят някой лев, защото енергийния бизнес и свързаните с тях ЕРП-тата се отчитат редовно на БСП. 

По важната цел от парите в момента е властта! Националният протест, организиран по отношение високите цени на тока, на 17.02.2013год. в гр. Сливен се превърна в една истинска таралежова битка! 21-годишния търновец Симон Милков е организатор на протестите в Сливен. Той е идвал  в града и  се  е срещнал  с  Женя Колева - една от ( „СИЛА” –та на загубилите протести в Сливен ) организаторка на протестите, която го помолила да й помогне. След това тя влезе в листата на Сливен с партията „Демократична гражданска инициатива” и спечели за себе си и партията само 5 гласа!  Никой от нас гражданите на Сливен не знае за нейната таралежова „СИЛА”, чрез която искаше да стане медийна звезда на гърба на другите, но уви- „от овца агне не става”. Събрала е таралежова дружина да размахват своята „СИЛА” в Сливен, без знание на гражданите. Събрали се от кол и въже партии!Всички тези лица са част от многогодишен заговор, който най сетне се разкрива, но дали ще има последици от това или държавата ще продължава да е толкова зле, това само времето го показа..Най-сетне от толкова години насам се разкри заговора, който беше организиран на 17.02.2013 г. за свалянето на ГЕРБ, връщайки държавата с десетилетие назад.Тези хора, които образуваха безредици в страната ни са хората на Алексей Петров и Станишев. Добре , че тия от БСП-то са психопати, сами си сложиха въжето с тези назначения , крайно време е да ги обесим , ама не само тях! Най-голямата грешка на простия българин е, „ЧЕ” за да просперира България, българите трябва да разберат само едно нещо- комунистите от БСП никога не бива да се допускат до властта, защото БСП бяха тези, които ръководеха милиционерите и ги превърнаха в най-жестоката комунистическа наказателна машина в света след съветската. Това са хората убивали и грабили българският народ от началото на своето появяване по българските земи, а след 1944 година са наказателен отряд избил хиляди българи а повече от сто хиляди хвърлил в лагери и затвори из цялата страна. Не се противопоставяйте едни на други, защото на БСП това им е целта, просто ги забравете и работете срещу тях, а не за едните от тях.

 Българският народ трябва да узнае кои са хората, посмели да свалят правителството на Бойко Борисов. Това не е лесна задача, защото много се  крият зад БСП, ДПС, АТАКА, РЕФОРМАТОРИ и новосъздаващата се партия „България без цензура” .„България без цензура” е с нашия всепознат циркаджия- Николай Бареков. Той лети като пчеличка от цвят на цвят, от партия на партия, от град на град, но никой не знае че неговото „СЕМЕЙСТВО” е изградено от горе посочените лица, които организираха стачките против монопола на ЕРП-тата. Бившият диджей от чалготеката “Чака-рака” Николай Бареков се изявява като новия Волен Сидеров. Той иска да повтори модела на създателя на “Атака” – да връхлети от телевизионния екран в парламента. Бареков се въплъщава в ролята на  “народен трибун”. Водещият крещи заедно с тълпата срещу всички партии, напоследък даже стигна до заявката, че ще направи “училище за политика”, за да научи политиците как да говорят пред публика. Бареков плюе по Бойко и ГЕРБ, както и го показа при Шоуто на Слави. Но и Славито е против Борисов, защото докато Борисов беше кмет на София, Трифонов е поискал Разрешение за строителство на висок хотел с ресторант в центъра на столицата, това същото разрешение му е отказано. А Бареков влезе в ТВ7, защото е на неговия личен приятел Делян Пеевски. Трактора  беше  разобличен  като  мафиот   и  стана  враг на Борисов. Явор Дачков е платен журналист от Трактора. Слави Бинев ми се вижда доста луд, защото влезе в Европарламента от АТАКА, Станишев е всезнаен лъжец- комунист /украинец/, Костов е разбивача на СДС и на България, за 1продава всичко / БТ Балкан, Кремиковци … /, Доган- най- опасния от ДС.

Всички тези, които оплюват Борисов си проправят път към властта и към ЕС. Затова   ЧЕСТНИТЕ  ХОРИЦА  ТРЯБВА  ДА  ЗАЩИТИМ  БОЙКО  И  ГЕРБ  ОТ  МАФИОТИТЕ иначе  България  се  връща  в  фашистко - комунистическа  АНАРХИЯ! Има  ли  българи   с  достойнство  ,  мислещи  за  семействата  си....ДАНО.....НО  КОЛКО  ЛИ  СМЕ?! 
ГАВРАТА НА ТЕЗИ ДОЛНИ БЕЗРОДНИЦИ НАДМИНА ВСЯКАКВИ ГРАНИЦИ! ХОРА, ПРЕДЛАГАМ ДА НЕ СПИРАМЕ, НА БУНТ  ДОКАТО НЕ ГИ ИЗМЕТЕМ ОКОНЧАТЕЛНО ОТ ЖИВОТА СИ! НЕ БИВА ДА ПОЗВОЛЯВАМЕ НА КОМУНИСТИ, ДЕПЕСАРИ И ДЕСАРИ ПОВЕЧЕ ДА ДИКТУВАТ И НАРЕЖДАТ БЪДЕЩЕТО НИ - АКО СМЕ НАРОД, А НЕ МЪРША, ТРЯБВА ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО ДА ИМ ДАДЕМ ДА РАЗБЕРАТ, ЧЕ ТОВА БЕШЕ ПОСЛЕДНИЯ ИМ ШАНС. ОТ ТУК НАТАТЪК ОСТАВАТ В АНАЛИТЕ НА ИСТОРИЯТА!
Това, което България никога няма да бъде, е една истински неутрална държава. Да, ние сме малка аграрна държава в Източна Европа, но нито Русия, нито западния блок дават пет пари за нас.Искате ли Братя Българи: - Да получавате нормални заплати,  а не да имаме феномена "Бедност на работещите"! - Да получавате пенсии, а не подаяния! - Децата да имат детски градини, училища и европейско образование! - Хората да имат възможност да се лекуват, вместо да умират! - Лекарите да лекуват, вместо да се превръщат в бюрократи! - Политиците да бъдат отзовавани,  когато не си вършат работата! - Политическите партии да си изпълняват поне 50% от обещанията или да им сваляме доверието! - Държавата да се бори с корупцията и да не позволява повече от 20% корупция, което по цял свят го има, само у нас е 70%. - Полицията да се занимава с присъщите и неща на Изпълнителна Власт, а именно опазване на живота и имуществото на хората! Без побоищата в ареста да са и в "кръвта". - Съдът и Прокуратурата да се занимават ангажирано, справедливо, безкомпромисно и своевременно с раздаването на заслужено и доказано правосъдие! - Културата и Спортът да са приоритет и гордост за Нацията!Е, Братя Българи, това ще стане възможно знаете ли кога? Когато се превърнем в Гражданско Общество и когато спрем да вярваме във Месии! Когато изберем честен и независим човек като Борисов,  например,  който да има доблестта да защитава интересите на държавата и нашите пред нашите и чуждите монополи. А министерствата и министрите да избираме на референдум. Също и представителите на НС - на референдум.Борбата ще е трудна. Важното е Всички Наши Деца да заживеят във Свободна и Демократична Страна - наречена България!Това е идеологията на хората, които ненавиждат бедните и грабят средните. И отричат очевидната истина, че кризата се дължи на неравенството.  "ЗА"!
 Така че смъртта на утопията в България няма да мине безболезнено. 

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Как да наричаме Николай Бареков?



“Не ме наричайте журналист. Можете да ме наричате новият политик, общественик, популист. Както си искате”.


                           Николай Бареков, Делян Пеевски, Цветан Василев
Това бяха последните думи на Ники Бареков. Мъка, тъга, болка обзе нацията. О, Боже! Какво ще правим сега без журналиста Бареков? За къде сме без теб, Ники? Защо ни изостави? Трагедия. Напусна ни журналистът, първи братовчед на CNN. Отиде си майсторът на поръчковите репортажи. Мелодраматичният виртуоз си замина. Журналистът умря, да живее ……. А сега де? Кой да живее?

Самият той, екс-повелителят на словослагачеството ни разреши да го наричаме както си искаме. Хубаво, но съм объркан. Смутен съм. Гледам го как обикаля от град на град. Събира хора по площадите. Раздава им микрофони, да си изплачат болката. Храни ги с концерти, песни, танци. Шоу! Може би шоуменът Бареков? Да. Това му приляга. Сцените, които строи на площадите по нищо не отстъпват и на най-мощните чалга събития. Екипът му е огромен. Парите явно не са проблем. Колко ли струва само един снимачен ден от епичната продукция „Бареков шоу”? Заплати и хонорари за репортерки, щъкащи сред зарибяваните зрители. Оператори, асистент-оператори, режисьори, асистент-режисьори, звукооператори, монтажисти, тоноператори и Бог знае още колко технически лица, осигуряващи гладкото и безпроблемно облъчване. Пари за танцови състави, певци и певици, радващи очите и ушите на гладните и уморени от 24-годишни лъжи български граждани. Сценаристи, гримьори, шофьори, охрана, общи работници, строители… Цифрата набъбва. Разходи за транспорт. Колко ли струва само горивото, за да се превози целия катун от техника и хора? Разходи за хотели и храна. Ами колите, камерите и всичко останало до последния кламер – те на лизинг ли са, чия собственост са? Леле, зави ми се свят само да изброявам. Към всичкото това трябва да се добави и цената на телевизионното време. Шоуто се излъчва по ТВ-7 нон стоп, а само една минута рекламно време струва хиляди лева.

И така. Колко струва един единствен ден от шоуто Бареков? По най-скромните възможни изчисления – не по-малко от  50 000 лв. Сега умножете тази цифра по броя на предаванията. Двадесетина да са на месец – 1 милион лева се получава. А колко месеца пътува циркът?

И сега най-важният въпрос: Кой плаща сметката? Кой дава милиони, за да можем да наричаме екс-журналиста както си искаме? Самият Бареков се крие от директен отговор – уж продуцентите, уж фирмите, марсианците … а бе, някой си там плаща. Само че е публична тайна, че Цветан Василев, олигархът – банкер стои зад ТВ-7 и Бареков. Въпросът е – кой още, защото е ясно, че такива пари не се инвестират с еднолично решение. Кои ли са юнаците, които ни набутват нов обещавач на справедливост? Има нещо много миризливо, тоест подозрително в батманския стил на кандидат-спасителя на нацията Ники. Сякаш е облечен в странен костюм от пожарникарска каска, мутренска бухалка и потурите на бай Ганьо. Има и още един тежък камък за повдигане. Кой в днешна България има милиони? Отговорът е фасулски. Шайката от олигарси, местни феодали и зависимите от тях политици и магистрати. Те ограбиха България. Те имат милиарди и са готови да инвестират няколко милиона, за да запазят награбеното и да продължат да пият кръвта на българските данъкоплатци.

Така че, как да го наричаме Бареков? На кого служеше вчера, за кого работи днес и чии интереси ще защитава утре? Хайде, предложете нещо. Как да наричаме Бареков? Едно е ясно – няма да го наричаме журналист. Сам си го пожела. Както се казва, и на това мерси! Едно недоразумение по-малко.

Автор:Ивайло Зартов

вторник, 15 октомври 2013 г.

Безсмисленият дебат за българската земя

В България пак спорят дали трябва или не трябва да се забранява на чужденците да купуват земеделска земя. Дебатират със същите емоции и доводи, както и преди десетина години. Струва ли си енергията, влагана в този спор?
Анализ на Ясен Бояджиев:
В края на 2013 година членката на ЕС и на НАТО България е заплашена да се върне горе-долу век и половина назад и да загуби своята „извоювана с кръв и страдания независимост”. С такова впечатление може да остане човек, ако се вслуша в аргументите на най-активните участници в дебата за земята. Възможно е той да придобие още по-истерични децибели с наближаването на края на годината.
Предисторията
През 2005-та, за да изпълни едно от задължителните условия за бъдещото европейско членство на страната, българският парламент прие промяна в Конституцията, отменяща забраната за покупка на земя от чужденци. С една уговорка обаче: „в договорените с Европейския съюз срокове”.
Тези срокове по-късно бяха посочени изрично в Договора за присъединяване на страната към съюза - по искане на България след влизането в ЕС тече седемгодишен гратисен период, в който забраната остава в сила. Същата отсрочка получиха и други страни, присъединили се към ЕС през предходното десетилетие. За България тази отсрочка изтича на 1 януари 2014 година.
За смисъла на забраната тогава пак се водиха дълги и емоционални спорове, като в края на краищата гратисният период бе приет за успокоение на нейните привърженици. В онези години надделяха най-вече два от аргументите им: че преходният период, първо, ще осигури възможност за увеличаване на доходите на земеделските производители и жизнения стандарт в България до нивата в ЕС и, второ, ще създаде предпоставки за плавно нарастване на цените на българската земеделска земя. Изтъкваше се, че така ще бъдат защитени интересите на българите - както на искащите да продават, така и на искащите да купуват земя. И че големият проблем пред чуждите инвестиции в селското стопанство е не забраната, а неуредената собственост и разпокъсаността на терените.
Патриотични аргументи
Партия "Атака" се опасява от "фактически край на хилядолетните ни борби за оцеляване и запазване на тази свещена за всички нас земя"
Инициатори и най-шумни участници във възобновения днес дебат са, естествено, различни националистически и патриотични формации. Партия „Атака” например, позагубила влияние сред избирателите покрай подкрепата си за правителството, вече дори внесе в Народното събрание проекторешение за удължаване на мораториума с още седем години. В него е записано, че противното „ще ни доведе до териториална зависимост от чужди сили”, „би било най-жестокото и ужасно национално предателство от страна на българската политическа класа” и „би означавало фактически край на хилядолетните ни борби за оцеляване и запазване на тази свещена за всички нас земя“. Допускайки може би, че тази патриотична мотивировка не е достатъчна, от „Атака” се опитват да я подкрепят и с икономически аргументи. Цената на българската земя е 10 пъти по-ниска в сравнение с другите европейски страни, казват те. Всичката ни обработваема земя струва 8 милиарда евро, което означава, че компания като „Фейсбук”, да речем, с годишна печалба от 100 милиарда евро, „би могла да изкупи половин България и да осъмнем гости в собствената си държава". При това имало „големи апетити към българската земеделска земя”, която обаче трябва да остане „в български ръце и да може да храни страната ни”.
Към тази позиция се присъединиха позабравени граждани и граждански сдружения, участвали във февруарските протести, които дори блокираха кръстовището пред земеделското министерство с лозунга „Долу ръцете от българската земя!” и с искане не просто да бъде удължен мораториумът, а завинаги да бъде наложена абсолютна забрана да се продава земя на чужденци или на чужди фирми.
Мнението на браншовите организации
Позициите на изказалите се до този момент браншови организации са по-скоро противоречиви, което вероятно се дължи на различните им интереси - да купуват или да продават земя.
Националната асоциация на зърнопроизводителите, обединяваща най-големите арендатори на земя, които очевидно са удовлетворени от днешното статукво, а и получават най-голям дял от европейските субсидии, настоява за удължаване на мораториума. Организацията се опасява, че заради по-слабата им конкурентоспособност българските производители трудно ще устоят на конкуреницята на земеделците от старите държави в ЕС, ако те навлязат на пазара.
От Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, чийто интерес е по-скоро обратен, не заемат категорична позиция, но с явно съжаление подчертават, че при днешното положение интересът на чуждестранните инвеститори е твърде слаб.
Гласове от правителството - и "за", и "против"
Правителството все още няма категорично решение по въпроса. Досега се чуха гласове както „за”, така и „против”.
Според министъра на земеделието, „трябва да направим всичко възможно, за да дадем възможност на земеделския производител да окрупни своята земя”, като удължим действието на мораториума с поне още седем години. Аргументите на министъра са познати: цените на земята и доходите в България са много по-ниски от европейските, което ще направи българските производители неконкурентоспособни при падане на забраната.
Министърът на правосъдието и вицепремиер, отговарящ за европейските въпроси, е обаче категорично против: въпросът е решен веднъж завинаги, а искащите преразглеждането му „търсят някакви краткосрочни политически дивиденти”.
В края на миналата седмица и самият премиер обяви, че "теоретично възможност има да се удължи мораториумът, но на практика не е реалистично да стане".
Много трудно осъществимо...
Удължаването на забраната е практически много трудно осъществимо, да не кажем - невъзможно. Това е така, защото България не може да го направи едностранно. Продължителността на гратисния период и датата на неговото изтичане са вписани в Договора за присъединяване на България към ЕС, което означава, че неговата промяна изисква съгласието на всяка една от останалите страни-членки. Ако дори една от тях не е съгласна, за да оставим мораториума в сила, ще трябва сами да денонсираме този договор. С което може и да защитим „извоюваната с кръв и страдания независимост”, но ще се откажем от предимствата на принадлежността си към съюза и общия пазар.
Безсмислен дебат за една безсмислена забрана
„Като юрист аз чета закона, в случая това е Договорът за присъединяване на България към ЕС... Това е част от европейското законодателство за свободно движение на капитали. Това е в основата на вътрешния пазар, върху който се крепи европейската икономика. Замислете се за обратната страна на медала. С края на тази година изтича преходният период, в който други държави можеха да налагат ограничения за трудовия си пазар...”, казва споменатият вицепремиер. И дава най-добрия отговор на емоционално-патриотичните гласове, които със същия плам се обявяват срещу всякакви ограничения, налагани на българите в другите европейски страни.
... и безсмислено
Но запазването на забраната е не само трудно осъществимо, но и безсмислено. Защото и сега всеки чужденец може да си купи българска земеделска земя, за което са му нужни само някой и друг лев и някой и друг ден, за да се регистрира като българско юридическо лице.
Въпреки това обаче за толкова години малцина са се възползвали от тази възможност. По данни на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, на територията на страната чуждестранни инвеститори развиват дейност на не повече от 10 до 20 хиляди декара. Което говори, че „големи апетити към българската земеделска земя” няма. Скоро няма и да има, колкото и да е евтина земята. Което се дължи не само на разпокъсаността на терените, но и на много други особености на българската икономическа и правна среда, които правят инвестициите твърде рискови и заради които чуждестранните инвестиции в последните години са по-скоро символични.
Обратен ефект
Запазването на забраната е и вредно. Защото обратно на твърденията на нейните привърженици, не забраната, а свободният, прозрачен и конкурентен пазар дава много повече шансове за повишаване цената на земята и доходите на собствениците и бизнеса, както и за по-бързото им изравняване с европейските стандарти.
Както се вижда, десетина години по-късно българското общество води същия дебат, със същите емоции и аргументи. За това време и проблемите си останаха същите - жизненият стандарт, доходите и цената на земята си останаха относително все така ниски, голяма част от земеделските терени са си все така разпокъсани и пустеещи, а селското ни стопанство е все така неефективно. Пазарът ни е залят с по-евтина и по-качествена чужда продукция, а макар и „в български ръце”, земята все така не „може да храни страната ни”.
И тогава, и сега този дебат е все така безсмислен. Както и самата забрана.

DW.DE

http://www.dw.de/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E-%D1%81-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2/a-17155666
Интервю с Цветан Василев
Верица Спасовска, ръководител на главната редакция на Дойче веле за Средна и Югоизточна Европа, разговаря с председателя на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка АД Цветан Василев.

Цветан Василев
ДВ: Започвам с един въпрос, който преди време реномираното списание „Лидърс” Ви зададе. Ще го повторя и сега: Бихте ли описали още веднъж мястото и ролята на КТБ АД в българската банкова среда, както и какви са плановете за бъдещето на банката?
Ц. Василев: Както е добре известно, Корпоративна търговска банка АД е пета в България по големина на активите си. Тя е типична корпоративна банка, т.е. фокусирана е върху обслужване на бизнеса и индустрията. Развитието ѝ следва стратегия, приета от придобиването ѝ през 2000 г.: обслужване на бизнеса в определени отрасли и сфери на индустрията. Преди всичко това е инфраструктура, в цялото многообразие на това понятие, като енергетика и енергийна инфраструктура, пътно строителство, водно строителство, телекомуникации, както и специално профилиране на банката във финансиране на експортни операции.
Всичко това помогна на КТБ АД да преодолее по-лесно последствията от кризата, започнала през 2008 година. Защото, за разлика от повечето конкуренти, кредитните експозиции на банката към най-уязвения от кризата отрасъл - строителството, са в пъти по-ниски от средните за банковата система на България.
Нямаме сериозни намерения да променяме нашата стратегия по отношение на секторната ориентация на банката, защото оценките ни за развитието на конюнктурата и на финансовата криза не са особено оптимистични за следващите няколко години. За сметка на това разглеждаме възможността за регионална експанзия, главно в републиките на бивша Югославия, където виждаме основен потенциал за развитие през следващите години.
ДВ: Преди известно време списание "Икономист” писа, че както при матрьошките, зад Нова българска медийна група се крие широко финансиране от страна на Вашата банка, като средствата на държавни фирми в КТБ АД се използват за финансиране на частни медии. Вярно ли е това?
Ц. Василев: Една от най-интензивно разпространяваните лъжи в кампанията на Икономедиa за КТБ АД е тази, че банката се възползва от наличието на средства на държавни фирми, за да финансира медии. Компании с държавнo участие, предимно от сектор енергетика, са клиенти на КТБ АД от 13 години. Нямам спомен досега някоя от тези компании да е казала, че нейните пари са използвани за нещо друго, освен за обслужване на дейността ѝ, в това число - за текущи разплащания, предоставяне на кредити, на други гаранционни инструменти като акредитиви, банкови гаранции и прочие. Говоря за 13 години партньорство с тези компании.
Нито един лев или евро от сметките на тези компании не са използвани за финансиране на Нова българска мeдийна група, защото тя не се финансира от КТБ АД. Кaкто и по принцип тя не се финансира от Корпоративна търговска банка.
Що се отнася до рекламния бюджет на КТБ АД, той е в пъти по-малък от средния размер на рекламните бюджети на големите банки в банковата система в България и със сигурност не е решаващият фактор за развитието на НБМГ. Още повече, че никой не обръща внимание на факта, че бюджетът за спонсорство на КТБ АД за култура, спорт, наука, образование е много по-голям от рекламния бюджет на банката, което лесно може да бъде проверено от балансите на институцията, още повече, че тя е публично дружество.
ДВ: В интервюто за списание “Лидърс” казвате, че инвестирате в медии. Така ли е все още?
Ц. Василев: Това интервю е дадено през 2011 г. по спомен. Единствената медия, с която съм имал нещо общо към онзи момент като консултант и миноритарен партньор на фонд за рискови инвестиции, е TВ7. И тази моя миноритарна инвестиция никога не е имала друга цел, освен бизнес. Аз съм инвестирал в бизнес проект. Никога и под никаква форма не съм инвестирал във вестниците на НБМГ. Предишният собственик на тези вестници, който ги продаде на НБМГ, притежаваше 2 от 7 дяла в дружеството ИПК - Родина АД – издателско-печатарски комплекс, който разполага с атрактивен терен на основната пътна артерия "Цариградско шосе" в гр. София. Останалите 5 дяла бяха на други собственици. Аз съм инвестирал именно в развитието на този проект - в закупуването на терена и сградата на бившия ИПК Родина. Това е нещото, в което съм инвестирал. Но не и във вестниците. Те са отделени и нямат нищо общо с дружеството, което управлява този проект.
ДВ: Тогава навярно няма да се съгласите и с твърденията в българските медии, според които връзката Ви с ТВ7, макар да е от икономическо или от бизнес естество, води до това, че упражнявате влияние върху съдържанието на тази медия?
Ц. Василев: Можете да потърсите за отговор на този въпрос изпълнителните директори. Според мен не повече от 5-6 човека ме познават в TВ7. И то основно спортните репортери, които ми вземат интервюта, когато участвам в такъв род събития.
Искам да добавя нещо в контекста на обективните и необективните медии и тезата, която изповядва Икономедиa. За това колко те са обективни, говори фактът, че в тази медия съществуват "черни" и "бели" списъци. Начело на черния списък вероятно съм аз, а за хората в черния списък или не се говори нищо, когато вече няма какво да се каже негативно, или се говори само негативно. Такива "черни" и "бели" списъци в TВ7 не съм чувал да има. Там има журналисти от всички цветове, които разполагат с пълна свобода.
И още нещо ще кажа, за да завърша по тази тема. Освен Икономедиа, многобройните сателити в интернет, част от които не са идентифицирани като собственост (имам предвид Mediapool, Offnews, Биволъ, ПИК, както и редица жълти сайтове, които гравитират около Икономедиа и използват същата риторика) имат същото отношение към медиите и сайтовете, които изказват различно от тяхното мнение. Те не обичат да слушат нещо, което е противно на тяхното мнение. И всеки журналист, който е заподозрян, че не е съгласен с тях, веднага се подозира във връзки с мен или в някакви други световни конспирации. А истината е, че много хора досега се страхуваха да говорят истината!
Преди по-малко от седмица се наложи ръководството на Федерацията по мотоспорт в България да излиза с пресконференция, в която да опровергае лъжите на Икономедиа.
ДВ: Описвате медийния пазар в България като много поляризиран, така го възприемаме и ние в Германия. В този смисъл, има ли свобода на словото в България?
Ц. Василев: Аз мисля, че има прекалено много свобода на словото. Бих казал, че има "слободия" на словото. Бих казал и още нещо, че има свобода на словото, но няма свобода след словото. Според мен отговорността за политиката и за обективизма на всяка медия е на нейните издатели. В България много хора са обругавани и ощетявани чрез медиите. И няма никакви последствия за тези медии.
Като говорим за свобода на словото, мога да Ви кажа, че преди няколко месеца същите тези блюстители и ментори на свободното слово, борците против фасадната демокрация, блокираха със специални ключове всички сайтове, които им бяха неудобни и не изразяваха тяхното мнение. Плюс това Икономедиa, заедно с всичките си сателити - аз пак казвам, не мога да коментирам по какъв начин те са свързани, но със сигурност като политика и позиции са свързани - провежда своята политика и чрез имплементиране на журналисти във всички водещи медии в страната. Както, разбира се, и чрез колабoриращите журналисти на различни чужди медии. Затова казвам: те се опитаха да монополизират истината за България. И истината за демокрацията в България. Като претендират, че изразяват, единствено и само те, демократичните процеси в България. Което е абсолютно невярно.
И ако аз с нещо се боря с тях, то е точно за това. Аз се боря за силна България в рамките на нейните глобални ангажименти и приоритети. Ние сме част от Евроатлантическия пакт и се гордеем с това. В същото време сме най-бедната страна в този пакт и със сигурност трябва да направим повече за собствената си страна. Там е моето основно противоречие с тази група от хора.
ДВ: Г-н Василев, смятан сте за една от най-могъщите личности в България. Какво означава да си могъщ в България?
Ц. Василев: Аз нямам власт. Гордея се с това, което съм успял да развия през годините. Аз съм изразител на националните интереси и на националния капитал, независимо че не членувам в нито една организация на работодателите. Смятам, че голяма част от тях са представители по-скоро на компрадорския капитал, а не на националния предприемачески капитал. Моята цел е в България индустрията да бъде в основата на системата, а не oбратното. В момента, все още в резултат на прехода, политиката е в основата на цялата система. И понеже политиката е тясната страна, пирамидата ни е обърната. Затова е и толкова нестабилна. Всеки от политиците в България идва на власт, за да покаже колко е значим и как без него бизнесът не може. Аз съм убеден, че в Германия е точно обратното. Ако все пак с нещо съм влиятелен, ще се опитам да насоча влиянието си за постигането на тази крайна цел и в България, а не за личното ми облагодетелстване.
ДВ: Има мнения, че сте един от олигарсите в тази страна. Бихте ли се определили като такъв?
Ц. Василев: Ако олигарх е най-големият данъкоплатец на България, ако олигарх е човек, който създава работни места и помага за тяхното създаване (защото бизнесът, който се обслужва през каналите на банката, формира над 10% от БВП - той не е свързан с мен, но се обслужва благодарение на банката) - да, аз съм олигарх. За останалото може да се потърсят различни определения. Аз мисля, че в последно време президентът е особено активен в тази посока. От него разбрах, че всички предприемачи са олигарси, защото или са печелили обществени поръчки, или са участвали в приватизация. Аз бих се разграничил от подобно определение.
ДВ: Наскоро Вивиан Рединг посети България и каза приблизително следното: че олигархията е враг на демокрацията. Как ще коментирате това?
Ц. Василев: Да, напълно споделям това. Но не може да се слага знак за равенство между олигарх и предприемач, за какъвто аз считам себе си.
ДВ: И един последен въпрос: следващата година се навършват 25 години от установяването на демокрацията в България. Как оценявате днес демокрацията в България?
Ц. Василев: За мен проблемът е много по-комплексен. Считам, че в определена степен демокрацията в България е изградена. Основата ѝ е изградена. За голямо съжаление този процес не доведе до автоматично подобряване на общото благосъстояние на хората в тази страна. И ако не покажем, че можем да вървим в тази посока - и това не е проблем само на България, защото виждаме примери в определени страни от Eвропейския съюз - превес в крайна сметка могат да вземат крайни сили, екстремистки, което е най-голямото притеснение за мен като гражданин на България и като човек, който е инвестирал огромна част от своите средcтва в тази страна и в Европа.
ДВ: Голяма ли е тази опасност? С оглед и на състоянието на правителството?
Ц. Василев: Аз не разглеждам този си отговор през призмата на точно това правителство, а по принцип през призмата на моя анализ за развитието на определени страни, които се оказаха по-слаби звена на Европейския съюз и на еврозоната. Ние виждаме навсякъде възход на популистки и на екстремистки движения, затова партиите от център, ляво и дясно наистина навсякъде трябва да направят всичко възможно, за да елиминират този фактор, който намира благоприятна среда в такива ситуации на несигурност, в ситуации на дълготрайна рецесия, каквато ние наблюдаваме и в други страни на Европа, и в България включително.

сряда, 9 октомври 2013 г.

Десет епизода от живота на Пеевски

България

Десет епизода от живота на Пеевски

Вчера бе взето десетото поред извънредно решение, обусловило "надземната" биография на Пеевски. Нека си припомним деветте епизода, предшествали това решение. И нека опитаме да си отговорим на въпроса: защо точно Пеевски?
 
Коментар на Татяна Ваксберг:
Делян Пеевски порасна колкото цял министър. Така излиза от решението на Конституционния съд, взето вчера (вторник). Благодарение на това решение Пеевски се сдоби с правото да прекратява и да възобновява депутатските си права, когато сам си прецени. До вторник чак такива правомощия дори и той нямаше. До вторник, 8 октомври, се знаеше просто за член 68 от Конституцията - текст, в който се казва, че само депутатите, които са избрани за министри, могат да се върнат обратно в парламента, след като спрат да бъдат министри. Сега обаче се оказа, че това право ще важи и за други длъжности - например за тази, която няколко дни заемаше депутатът от ДПС Делян Пеевски: председател на ДАНС. Така Пеевски стана първият депутат в най-новата история, който след заемането на друг държавен пост се връща обратно като депутат в парламента. Сякаш е министър. Това е десетото поред извънредно решение, обусловило надземната биография на Пеевски.
Да си припомним
Първото е от 2001 година - тогава 21-годишният студент и член на НДСВ става парламентарен секретар на Министерството на транспорта и председател на Управителния съвет на Пристанище Варна.
Вторият белег на някаква уникалност се отнася към периода 2002-2004 година, когато Пеевски придобива три имота на официална стойност 152 263 лева. Придобивките са включително в центъра на София и в Бояна, посочени са в имотната му декларация и са цитирани от вестник „Капитал“.
Третият път се случи през 2005 година - тогава Пеевски започва работа в столичното следствие, макар да не притежава изисквания за тази длъжност двегодишен стаж.
Четвъртият елемент беше открит съвсем наскоро от журналисти, специализирани в репортажи за съдебната власт. От видеоархивите на бившата Държавна сигурност те установиха, че човекът, притискал с разпит дисидента Петър Манолов заради неговите стихове, е същият следовател, който години по-късно е назначил Делян Пеевски на работа в софийското следствие.
Петият път, в който Пеевски се озовава в подчертано любопитна за драматургията ситуация, отново е през 2005 година. Малко след като е заел следователското място, той вече е поканен за заместник-министър на Емел Етем от ДПС - в правителството на Сергей Станишев. На този пост 25-годишният младеж наблюдава Държавния резерв.
Шестият епизод от неговата кариера го заварва вече забелязан и от медиите, само че не с постижения в областите, за които е отговарял, а с подозрения, че е замесен в корупционни схеми. На фона на именно такива критични публикации ДПС го вкарва в парламента като свой депутат и дори неуспешно го предлага за член на комисията за борба срещу корупцията.
Седмият уникален епизод е от 2013 година, когато Делян Пеевски оглави цели две предизборни листи на ДСП, макар че в предишния парламент не беше ходил на работа и беше глобяван заради това.
Осмият елемент, който го определя като уникална по важност личност, е промяната на цял закон специално за него. Това беше законът за ДАНС, в който БСП и ДПС промениха изискванията за заемане на председателската длъжност, за да може тя да отговаря точно на Пеевски.
Деветият беше назначаването му за шеф на ДАНС дни след изменението на закона - факт, който породи най-продължителните улични протести в българската история. Според участниците в протеста, Пеевски е бил поставен начело точно на онази служба, която е трябвало да разследва него самия.
Десетият се състоя във вторник, когато Конституционният съд се загуби в интерпретации и логически обрати, но удържа депутатския пост на Пеевски заедно с най-ценния пришит за него трофей - имунитета. Е, и с визитната картичка на английски, разбира се.
Защо?
Извънредните решения в полза на Пеевски са твърде много на брой, за да допуснем, че ДПС го налага просто „на инат“. Няма как да го налага и заради някакви извънредни качества. Пеевски не е регистрирал нито едно обществено полезно постижение на нито един от постовете, които е заемал. В парламента не е внасял закони, в следствието не е ръководил разследвания, в Държавния резерв не е внесъл ред, в Пристанище Варна досега не е известно да е допринесъл за нещо. Не е давал нито телевизионни, нито радиоинтервюта на живо. Ако Пеевски беше една от многото сивкави фигури в някоя малка партия, тези липси нямаше да правят кой знае какво впечатление. Но Пеевски не е това или поне не е разглеждан по този начин от другите. За него се нарушават административни правила, променят се закони, жертва се комфортът на правителството да управлява без ежедневни протести, необяснимо се интерпретира Конституцията и му се предоставя все по-голяма власт след нула публични постижения. Има ли дума, която да обобщава такава картина?

DW.DE

четвъртък, 5 септември 2013 г.

ТУРЦИЯ НИ ДЪЛЖИ $15 МЛРД. ЗАРАДИ ИЗТРЕБВАНЕТО И РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕЗ 1913Г.

Над 15 млрд. долара дължи Турция на тракийските българи, прогонени насила от домовете им през 1913 година.

Убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност. Първоначално търсехме обезщетение за около $10 млрд., като сметките за имотите ни са по цени от 1983 година. След изваждането от архивите и описването на всички имоти във вече готовия държавен регистър, става ясно, че стойността на собствеността на българските изселници в Одринска Тракия е с около 1,5 пъти по-голяма.

Една историческа несправедливост, за която нашите управници мълчат

Какво се случва през 1913г.?

Изследователите на злощастната за българския народ 1913 година вместваха съдържанието на случилите се трагични събития само в понятието „разорение”. Не че не показваха самото физическо унищожаване. Напротив. И сега разполагаме с достатъчно фактически материали за него.
Разорението и изтреблението на тракийските българи в Източна Тракия е започнало още когато мастилото по Лондонския мирен договор не е било застинало. 
Турската реокупация на Източна Тракия бележи началото си в разгара на Междусъюзническата война. Тя е насочена в три направления: Енос – Дедеагач, Кешан – Одрин и Чорлу, Визенско – Лозенград, Малко Търново. Големи жестокости са извършени в първите две направления. Българските власти, пък и самото население не са вярвали до последния ден, че турската войска ще наруши Лондонския мирен договор. Но в действителност турците още в началото на юли настъпват – „грабят, убиват и опожаряват” – всичко, що е българско. Това, което е станало от юли до октомври, пише акад. Любомир Милетич, „надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане... убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност.
Проф. д-р Делчо Порязов