Над 15 млрд. долара дължи Турция на тракийските българи, прогонени насила от домовете им през 1913 година.
Убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност. Първоначално търсехме обезщетение за около $10 млрд., като сметките за имотите ни са по цени от 1983 година. След изваждането от архивите и описването на всички имоти във вече готовия държавен регистър, става ясно, че стойността на собствеността на българските изселници в Одринска Тракия е с около 1,5 пъти по-голяма.
Една историческа несправедливост, за която нашите управници мълчат
Какво се случва през 1913г.?
Изследователите на злощастната за българския народ 1913 година вместваха съдържанието на случилите се трагични събития само в понятието „разорение”. Не че не показваха самото физическо унищожаване. Напротив. И сега разполагаме с достатъчно фактически материали за него.
Разорението и изтреблението на тракийските българи в Източна Тракия е започнало още когато мастилото по Лондонския мирен договор не е било застинало.
Турската реокупация на Източна Тракия бележи началото си в разгара на Междусъюзническата война. Тя е насочена в три направления: Енос – Дедеагач, Кешан – Одрин и Чорлу, Визенско – Лозенград, Малко Търново. Големи жестокости са извършени в първите две направления. Българските власти, пък и самото население не са вярвали до последния ден, че турската войска ще наруши Лондонския мирен договор. Но в действителност турците още в началото на юли настъпват – „грабят, убиват и опожаряват” – всичко, що е българско. Това, което е станало от юли до октомври, пише акад. Любомир Милетич, „надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане... убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност.
Проф. д-р Делчо Порязов
Няма коментари:
Публикуване на коментар